Те са от весели нареждания за плодородие и берекет до възпяване на красотата на природата и дори различни драматични любовни истории. Характерна за тях е ритмичността и архаичните думи.
„Честитка на сурвакари“ е българска народна песен, която характерно се изпълнява по Нова година от деца сурвакарчета, които сурвакат близките си за здраве и плодородие през идната година. В себе си тя е събрала пожелания за всичко, което е нужно на селския човек (а по онова време, в което е създадена, и на градския). А какви са били неговите нужди? Нивата му да роди „голям клас“, овощната градина да е пълна с плодове, къщата му да е пълна с деца, за да ги храни с даровете на природата, и да има някой и друг грош за други нужди. Стиховете „Живо здраво до година, до година, до амина!“ обещават живот и здраве до следващата година, когато отново дойде време за сурвакане.
„Горо ле, горо зелена“ е песен, възпяваща красотата на българската природа и по-конкретно - гората. Във времената, когато песента е сътворена, народът е почитал природата и се е наслаждавал на красотата й. Лирическият герой в стихотворението е готов да се отбие от своя път, с риск да го удължи, но за сметка на това да се напие с „вода студена“ и да почине под „сянка дебела“. Песента е пример за оценяване на малките и красивите неща в живота.
„Слънчице мило мамино“ е българска народна песен за полето. Тя е нареждане към Слънцето - „до пладне, слънце, да грееш, / от пладне в облак да зайдеш“. Пяла се е на полето с цел да се измоли по-прохладен ден за работещите на полето - „ратаи“, „жетвари“, „косачи“, и за „дребни дечица в слогове“.
„На оран“ е песен за кръговрата на живота - за работата, която храни трудолюбивите хора, за нейния процес, за приноса на всички („орачи“, „копачи“) за прехраната на народа. Песента казва как всеки един човек от „девойките“ до „бели старци“ може да даде по нещо от себе си за това, което ще ядат „всички хора“. Взаимният труд носи най-добри резултати.
Няма коментари:
Публикуване на коментар