Българското народно творчество винаги е извеждало на преден план в ценностите си трудолюбието. Фолклора ни е пребогат с пословици и поговорки като „Който не работи, не трябва да яде.“, „Трудът краси човека.“ и други такива. Едни от най-популярните приказки, свързани с труда, са „Най-хубавите ръце“ и „Кой бил по-трудолюбив“, които са известни и под други заглавия.
Българската народна приказка „Най-хубавите ръце“ разказва за три жени, които си почиват край една река и се надпреварват коя има по-хубави ръце от другите две.
Неслучайно покрай тях минава „старица“. Старостта тук е символ на мъдростта и на преживяното. Старец или старица присъстват в много български народни приказки като хора, от които по-младите да поискаг съвет къде да отидат, какво да направят в дадена ситуация. В „Най-хубавите ръце“ не е по-различно. Бабичката учи младите, че най-хубавите ръце са тези, които се трудят, защото на тях се крепи светът. Те спомагат за неговото благоденстване. Ръцете, които не се трудят, може да са красиви на външен вид, но реално погледнато от тях няма никаква полза. А както добре знаем „Трудът краси човека.“
Докато приказката „Най-хубавите ръце“ има по-скоро поучителен характер, другата - „Кой бил по-трудолюбив“, е със смешен привкус. Тя осмива мързелът. Недочуването на по-малкия брат създава смеха в приказката. То именно изобличава истината, която и без това е очевадна - момчетата са мързеливи и не желаят да се трудят.
Българските народни приказки „Кой бил по-трудолюбив“ и „Най-хубавите ръце“ са поучителни. Поуката, която можем да изведем е, че трудът е човешка благодетел и ценност, която се уважава, а мързелът е позор.
