Приказка за ряпата (есе)

Чували ли сте за дядото, който почнал да вади ряпа, ама не можал да я извади? Викал бабата, внучката, кучето, мишката... и чак тогава всички със задружни усилия успели да я извадят.
Любимата детска приказка съдържа в себе си много интересна поука. Всички ще се досетите - със задружни усилия се постига всичко. Това е едно. Но ако се вгледате малко по-навътре в детайлите ще откриете и друго - мишката, тя е последния помощник.
Виждали сме мишка. Тя е едно малко беззащитно сиво животинче. Ако бяхме на мястото на кучето, дали щяхме да я повикаме? Как при толкова много помагачи, точно пък тази нищо и никаква мишка ще помогне да се извади тази тоооолкова голяма ряпа? Но явно понякога малко не ни достига, за да постигнем желанието си. Точно толкова малко, колкото силица може да има в една мишка. В такъв случай дори и тя може да ни бъде от помощ.
Изводът от руската народна приказка за дядото и ряпата е, че не бива да пренебрегваме малките неща и хора, никого не трябва да пренебрегваме, защото не знаем кога и по какъв начин някой може да влезе в живота ни и да ни бъде полезен.

Грозното патенце (есе)

Всички сме чели или чували историята за Грозното патенце, художествената перифраза на това да си по-различен в свят на еднакви. Накратко - Андерсен ни разказва за едно сиво и грозно патенце, родило се сред своите красиви златни събратя и отхвърляно от тях.

В днешни времена непрекъснато сме свидетели на Андерсеновата история в по-осъвременен и човешки вариант. Колкото и да не ни се иска да е така, именно по дрехите посрещат, дали ще те изпратят по ума - вече не е чак толкова сигурно. Обвивката е на първо място в модерното общество. А, като се замислите, дали е възможно и да е по-другояче? Та нали именно обвивката дава първоначалното впечатление... Когато отидем в библиотеката, ние ще предпочетем тази книга, която има по-запазена и по-красива корица, или пък тази с по-едър шрифт. На всекиму според предпочитанията и пак няма начин да си любим на всички. Малко са хората, които ще прочетат резюмето и едва тогава ще си правят изводи. Още по-незначителна част пък онези, които въпреки всичко ще вземат и ще прочетат книгата, пък тогава ще я критикуват.

Да си различен в свят, където всеки гледа да върви след стадото, че току-виж бил отлъчен, не е лесна работа, особено когато си различен не по свой избор. От друга страна, да има нещо уникално в теб, което другите нямат, още по-малко пък разбират, е един от най-големите дарове, който човек може да получи. Така е и в историята за Грозното патенце. Сивото оскубано пиле с времето се превръща в най-красивия бял лебед. Кой да предположи, че зад беззащитното птиче се крие толкова изящност? Златистите му братчета, които ще се превърнат в шарени патици в двора на стопанина си, дори не могат да си мечтаят за белотата, красотата и свободата на този, когото някога така жестоко са изпъдили.

С приказката си Ханс Кристиан Андерсен иска да ни каже, че истината се крие дълбоко под обвивката и тя някой ден излиза наяве. Това, че си различен от другите, не е причина да тъжиш, а да се радваш, защото когато някой ден твоя талант и твоята красота излязат наяве, тогава останалите ще могат единствено да се възхищават.

Картинки: Тетрадка по четене за първи клас - Просвета